Недопята есенна песничка

Къде рисуваш...
есенни вълшебнико
безброя на преливащото лято...
къде разпръскваш
аромат неземен,
как оцвети сълзите на върбата,
къде извая
пъстрите си утрини
усмихнати
и толкова богати...
къде живота ласкаво разбуди...

палитрата безцветна е в душата ми...

Къде запя...
и литна към просторите
на изгревната песен на цветята,
в коя мелодия сърце разтвори,
и колко трели подари на вятъра,
щом тих изгасва моя ден,
и пусто е...

Къде рисуваш спомена за мен...
къде пропусна ме...