в три стъпки

Вали в сърцето ми...
/от красота/
защото утре се завръщат
птиците...
В забравената синя
самота
любовен лъч
ще сътвори тревица...
кокиченце ще процъфти на сън
а снежни маркери ще нарисуват
бонбонения
/след дъгата/
звън...

Защото пролетно ще ме целуваш.

Защото ще поеме сетен дъх
земята ми,
скована от тъгата.
И розова надежда ще роди
/от красота/
в сърцето ми цветята
и светлината им ще нарои
светулките
от приказките чудни...
Защото любовта ще заструи...
и в песента и ще танцувам
будна
в зората на разпукналия свят...
тъй - приказно непреходен
тъй млад,
неръкотворно, нежно сътворен...
в градина от мечти
за теб
за мен...