Красиви до болезненост
са миговете с твоето завръщане
от непробудния ни сън
на самотата,
от тъмните къдрици на нощта,
от тайнствата на кипналата пяна
забравен аромат
и дъх на залез...
Да те посрещна с утринно ухание
на нечие присъствие
без стъпки
ще бъда тук - и капчица море
по грапавите ръбчета на спомена
солено ще напомня имената ни...
...
Отпии ме - ще съм стихналата пролет
по устните на морските ни дарове,
захвърлени да търсят вечността
на онзи стар таван
потънал в прах,
на малката книжарничка зад ъгъла
по томчетата
с белите листа
в които си събирахме звездите...
...
Опитай да ме събереш...
Опитай...
Няма коментари:
Публикуване на коментар