отминах

Ефирен дъх съм...
толкова прозрачен
дори не ме усети когато минах
покрай тъжните ръце
на мрака ти
и само с допир от отричане
ме заличи...
отминал полъх съм...
в горещите разпятия – очи
на търсещата същност
покрита в думите
зад теб...
зад теб са
низпослани в любовта
която не отричам
и която отминава до мига
на някога отминали
заричания...