отдаване

Роса от сол
и аромат на въглени.
Отдаване. До безпределност.
Малко свян.

И онзи покрив на мансарда,
стъкления.
И завалелия през него блян...
Навън скимтеж на котараци
в мрака
подгонили очите си
с преглъщане.
Разбити релси. Никого
не чакат.
Погубен скитник пее
за завръщане.
Душата ми - бездомница
пристъпва
като крадец, към твоите
покои.
Посягам. И изплъзва се.
Препъва.
А беше моя...беше
само моя...