Препуска стадо
луднали коне
из пасищата сиви на ума ми
с копита стъпква
тихичкото не
между издъхване и вдъх
отвъд света ми
и нямам сили да прошепна да
пред тежката врата,
на път към Бога...
когато в стадото ми
не изригва прах
от златните следи
на еднорога ти...
Това някак ми напомня за едно мое отминало време.
ОтговорИзтриванеПисах го миналата година по това време някъде...
ОтговорИзтриване