Болезнената тайнственост
на Любовта
изпълва ме с ранимост
и чувам шепота на мокротата
по трепетните листи
на смълчани дъбове.
Целувам изгрева
и сещам самотата
като вълшебница,
родила се в нощта,
за да измие с дъх
полепналите ръбове...
на тихата тъга...
и да прегърне
моята молитва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар