лунен цвят

Прекършения глас на лунен цвят
изплита нишка бяла
към земята
за да докосне влюбения свят
на спящите цветя
и красотата
в косите на усмихнато момиче
танцуващи в съня и
балерини
с пантофки от лазур
и стъпки финни...
по пръстите и да разлее
святост
за да посрещне утрото с очи
усмихнати
в събудения ден...

Луната... тази тъжна
в самотата си
изпълнена с грапавини от мрака
затихнала
с гласа на тишината си...

... частичка мен...