Молитва

Не говори... когато те докосвам
с най-нежния оттенък на присъствия
от вечността до този миг жигосали
безкрайните минути на невръстното,
подело пръстите ми... към очите ти,
по ъгълчето, сключено в усмивка...
Не говори, не питай... Нямам дните ти.
Не ме прошепвай, докато отпивам
живителната крехкост на дъха ти...
по топлите пулсации на реките -
последният живот, роден в света ти.
Не говори във мене, и не питай...
когато ме задавя самотата
преди докосването да преплувам
отвъд несбъднатото в тишината ни,
отминала, защото те целувах...
защото се оглеждах в същността ни,
неразпозната в моето начало -
неръкотворно изворче с греха ми.
Не говори... за да остана цяла...
И да се влея в огнената песен
на принципа, разпалил тази клада.
Не заговаряй, за да свърши лесното
след огъня, водата... И награда ще е
духа, роден от твоето мълчание
по жадните ми за утеха устни...
Те помнят името ти...
и страданието
завинаги да го напуснат.