Нарисувай ми, Облачко,
светло небе със звездички
и една колесница
от слънчови, златни лъчи.
После малко момиченце
с бисерни сини очички.
Златен пясъчник. Кофичка.
Стъклено топче. Хвърчило.
Еднорог със копитца
от звезден прашец,
и вълшебство
до което се стига по ясна
и пъстра дъга.
Нарисувай ги вече.
И стига дъждовно кокетство
ако искаш над мен да играеш
в небето сега.
А пък аз ще ти дам
две усмивчици чисти в замяна.
Тази първата нека за теб е,
и вече не плачкай.
А пък другата дай я на тъмното,
да е засмяно.
И да не е самичко
без своите скъпи играчки.
Аз в кашона от мама
събирам и черно и бяло,
имам счупена кукла дори
и разплетено зайче.
И небето картонено
стига е вече валяло,
че със него и в мен
малка розичка тъжничко плаче.
На златното ми бебе ЕЛ
Няма коментари:
Публикуване на коментар