8/27/2011

избор

След палавия допир на смеха му
планинските мъгли се разделиха.
Намръщен хребет ми подложи рамо,
достигнах слънчевия му тепих.
И вдъхнах очарована росата
в невидимата прелест на мечтите.
Една мелодия, като на сън изпята
ще топли свечеряването в дните ми.
Едно докосване ще разтопява
измръзналите липси на света ми.
И за това на хребета оставам...
до палавия спомен за смеха му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар