Пародията някак си е вечна.
Издаваме присъди. Коленичим.
И в двата случая - една човечност
която в тръни или лаври кичим.
Разменяме се. По една корона
и звездопаден плащ в килера крием.
А странното ни Аз прибира хроники...
нали и утре пак ще ни повие
новородени. С лаври или тръни.
В утъпканите пътища да сричаме.
Ела дом мен, ела, да се завърнем
в безпътието, да обичаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар