8/25/2011

силует

Рисувам
как
пътува времето
в зениците на вятъра -
в купето прашно сенки се топят
под слънчев дъждобран
откъснат миг
наднича зад коминчето на гара
под керемидките - откъснат вик
преглъща дъх
затрупан в тишина

и слиза силуетно в акварела ми
от капчиците песенна тъга

едно момче с разплакана китара...

Няма коментари:

Публикуване на коментар