8/21/2011

човешката обич

Гнети ме пожеланата любов
с копнежите си, толкова човешки.
Отдавайки се в кръвния и зов
допускаме непоправими грешки.
Нима е трудно... да запазим жив
ефирния цветец на тишината,
да обуздаем порива си див,
затъкнал дробовете ни в земята...
Нима от нежност толкова боли...
когато чистотата ни покълва.
Забравяйки за същността, валим
на едри капки мрак. И ни запълва
единството на кръвните предели,
прострели се със болни пипала...
Поспри за миг... да се запазим цели
след полета на хищната стрела.

Няма коментари:

Публикуване на коментар