8/22/2011

предел

... сънувам само
тиха благодат...
в дъгата
на безименния свят...

и да се спъна,
камъчета роня,
в предела плът.

Където съм прогонена...
Публикувано от в
Етикети:

2 коментара:

  1. Г.Ф.Стоилов8 януари 2012 г. в 19:49

    Дъгата изтъкала е плътта, за бъде шерен живота на вървящия към хоризонта.

    ОтговорИзтриване
  2. Меги9 януари 2012 г. в 14:39

    според мен е затвор...
    затвор на светлината

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)