на кея

Дори само спомена
носи тъга.
Когато те няма в очите ми.
А мислите... тази коварна река
отплува към залеза
в дните ни.
Лодкарите помнят -
на малкия кей
оставихме две обещания -
две лодки, поели
вечерния вей
попътно,
в самотно изгнание.
Понесли мечтите си
тихо, след тях
дали ще си върнем
надеждата
поела от малкия кей
дето бях
за теб и сълза,
и копнеж...
И кея, на който
открих радостта
от твоето слънчево
утро.
Тъгата е някак
по-бяла сега,
когато я пуснах
навътре...