Светът е продължение
на тежките сълзи,
изгаснали в сърцето неизплакани.
Неслучената музика
в елея им тежи...
разпръсква се, за да покълне някога
в избистрените капчици
на новата зора,
понесла тишината си на пръсти
след нежната покана
на небесния хорал,
напяващ ми
за тайното завръщане...
... но аз съм непрогледна
за спасителния мрак,
с листенца не улавям гласовете...
и сребърния полъх не рисува,
нито знак
в дъха
на разраненото ми цвете...
познавам само дъжд
от истински сълзи,
в които този свят ме продължава.
Мълчете Ангели.
Пороя ми грози
и вас да обрече на всезабрава.
Много отдавна се смахвах по Б.Христов и М.Башева и си мислех, че нищо повече в българската поезия не може да ме изненада... А в твоята поезията от 2011 има отново любов, болезнена красота, интуиция и рисунка.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
През 1991, в една от най-трагичните години на промените, видях една полусляпа котка на улицата и и посветих това:
Коте, котенце, улична писанке,
с празната бутилка от млеко
децата си ще храниш или санким
си правиш помен на изтеклото око?
Пресъхнала е малката чинийка
зад ъгъла на ей оная къща.
Там вардят вълци със зъби-мотики,
а добрите хора май че са се свършили.
Кой днес милее животинката в кьошето,
дори да няма нищо вълче в нрава и?
Я, - колко сиви човечета вият нощем в шепи!
И колко светлинки в душите ослепяват!
Ела, красавице, проскубана къделке!
Аз най-човешки с тебе ще постъпя!
Ей - камък тука, ето и въженце.
И - хайде към реката да се къпем!
Ама не става за песен, освен за подуенски блус :)
Моята поезия... по-скоро е просто някакви споделени емоции, не е съвсем поезия :)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти харесва...
А твоят стих е безмилостен :) но понякога изход към друго просто няма. Света ни е такъв..
Всъщност, човешката опашка за хляб и мляко в 3 ч. сутринта през 91-ва ме "окрили" с отчаяние за това безмилостно стихо-падение. А котенцето е само щрих от тогавашния ми автопортрет.
ОтговорИзтриванеМного неща в "не съвсем" :) поезията ти, ми харесват и асоциират мелодия и ритъм. Ще ми позволиш ли да опитам да напиша музика (песен) по някое от стихотворенията ти?
Разбира се, дори ще ми е приятно :) но не зная дали ще намериш такива стихчета. Има някакви всъщност, а на едно-две и ние съчинявахме мелодийки, но то е... съвсем друго.
ОтговорИзтриване,91 не бях в България, но си спомням...
Да ти имам скромността! :) Той и "бедният" Шилер беше написал някога една поетична ода с убийствено чувство за безнадеждност, а Бетовен какво направи от нея!
ОтговорИзтриванеПак ти казвам, има музика в стиховете ти. А пък колко аз съм Бетовен?... :)))))))))
Виж ми едно посвещение:
Трохи
Събирам от покривката полепнали
трошици от вечерята на Гения.
Зад грамофона стене безутешно
соната, паднала от изтощение.
Опитвам се с трохите да се храня
и търся в тишината одобрение.
А тя се прави ужким на ударена,
така че сам пришивам си криле.
Под мен - светът, отгоре - раят - на везни.
Отнякъде ме вика оголялата соната,
"Ще бъда твоя, само се върни!"...
Но няма петолиние обратно!
И срещам Онзи, от чиято муза
и ангелогласие се браня.
И сам си пуквам тъпанчето, да Го чувам.
И още чакам Го от масата да стане...
-------------------------------
А в '91 и аз не бях в България. Живеех в слънчева Швейцария и само прескачах до вкъщи, колкото да се спусна за малко в подземието. И да си водя записки :)
Да не ти досаждам?
ОтговорИзтриванеНе ми досаждаш, не...
ОтговорИзтриванеСтихотворението е разкошно, само на едно малко местенце може да се промени думичка за да може да се изпее :)
И в твоята поезия има толкова музика...
Втората строфа особено ми допада.
И... не спирай да Го слушаш... (: