8/27/2011

тихо...

Светът е продължение
на тежките сълзи,
изгаснали в сърцето неизплакани.
Неслучената музика
в елея им тежи...
разпръсква се, за да покълне някога
в избистрените капчици
на новата зора,
понесла тишината си на пръсти
след нежната покана
на небесния хорал,
напяващ ми
за тайното завръщане...

... но аз съм непрогледна
за спасителния мрак,
с листенца не улавям гласовете...
и сребърния полъх не рисува,
нито знак
в дъха
на разраненото ми цвете...

познавам само дъжд
от истински сълзи,
в които този свят ме продължава.

Мълчете Ангели.
Пороя ми грози
и вас да обрече на всезабрава.

7 коментара:

  1. Много отдавна се смахвах по Б.Христов и М.Башева и си мислех, че нищо повече в българската поезия не може да ме изненада... А в твоята поезията от 2011 има отново любов, болезнена красота, интуиция и рисунка.
    Благодаря ти!

    През 1991, в една от най-трагичните години на промените, видях една полусляпа котка на улицата и и посветих това:

    Коте, котенце, улична писанке,
    с празната бутилка от млеко
    децата си ще храниш или санким
    си правиш помен на изтеклото око?

    Пресъхнала е малката чинийка
    зад ъгъла на ей оная къща.
    Там вардят вълци със зъби-мотики,
    а добрите хора май че са се свършили.

    Кой днес милее животинката в кьошето,
    дори да няма нищо вълче в нрава и?
    Я, - колко сиви човечета вият нощем в шепи!
    И колко светлинки в душите ослепяват!

    Ела, красавице, проскубана къделке!
    Аз най-човешки с тебе ще постъпя!
    Ей - камък тука, ето и въженце.
    И - хайде към реката да се къпем!

    Ама не става за песен, освен за подуенски блус :)

    ОтговорИзтриване
  2. Моята поезия... по-скоро е просто някакви споделени емоции, не е съвсем поезия :)
    Радвам се, че ти харесва...

    А твоят стих е безмилостен :) но понякога изход към друго просто няма. Света ни е такъв..

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност, човешката опашка за хляб и мляко в 3 ч. сутринта през 91-ва ме "окрили" с отчаяние за това безмилостно стихо-падение. А котенцето е само щрих от тогавашния ми автопортрет.
    Много неща в "не съвсем" :) поезията ти, ми харесват и асоциират мелодия и ритъм. Ще ми позволиш ли да опитам да напиша музика (песен) по някое от стихотворенията ти?

    ОтговорИзтриване
  4. Разбира се, дори ще ми е приятно :) но не зная дали ще намериш такива стихчета. Има някакви всъщност, а на едно-две и ние съчинявахме мелодийки, но то е... съвсем друго.
    ,91 не бях в България, но си спомням...

    ОтговорИзтриване
  5. Да ти имам скромността! :) Той и "бедният" Шилер беше написал някога една поетична ода с убийствено чувство за безнадеждност, а Бетовен какво направи от нея!
    Пак ти казвам, има музика в стиховете ти. А пък колко аз съм Бетовен?... :)))))))))
    Виж ми едно посвещение:

    Трохи

    Събирам от покривката полепнали
    трошици от вечерята на Гения.
    Зад грамофона стене безутешно
    соната, паднала от изтощение.

    Опитвам се с трохите да се храня
    и търся в тишината одобрение.
    А тя се прави ужким на ударена,
    така че сам пришивам си криле.

    Под мен - светът, отгоре - раят - на везни.
    Отнякъде ме вика оголялата соната,
    "Ще бъда твоя, само се върни!"...
    Но няма петолиние обратно!

    И срещам Онзи, от чиято муза
    и ангелогласие се браня.
    И сам си пуквам тъпанчето, да Го чувам.
    И още чакам Го от масата да стане...
    -------------------------------

    А в '91 и аз не бях в България. Живеех в слънчева Швейцария и само прескачах до вкъщи, колкото да се спусна за малко в подземието. И да си водя записки :)

    ОтговорИзтриване
  6. Да не ти досаждам?

    ОтговорИзтриване
  7. Не ми досаждаш, не...
    Стихотворението е разкошно, само на едно малко местенце може да се промени думичка за да може да се изпее :)

    И в твоята поезия има толкова музика...
    Втората строфа особено ми допада.
    И... не спирай да Го слушаш... (:

    ОтговорИзтриване