Така ми липсва...
А не го е имало.
И не познавам светлите му ириси.
Света преписвам...
пролети и зими е
до нежната рапсодия на Tiersen...
До първата ми среща с тишината...
от ритуса на неговата изповед.
По откровението на водата му...
изгладила безкрайните ми ридове.
По стъпките му -
нацъфтяла мащерка
ранила с цветовете си душата ми,
по капчиците сол
платили вятъра,
откраднал светлината на росата му...
С далечината,
спуснала воали
от нежни до безумие мъгли...
Така ми липсва...
в тихите фрактали
където самотата ми вали
и се прелива в меки отражения
запомнили искричката начало.
Не го е имало.
Едно видение...
Но в нереалност ме запази цяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар