мой дъх...

Избродих
стоновете,
ласките,
копнежа...
и търсих те
до премаляване
в онази
неродена
нежност
и в допира
насън
изпил
телата ни
и думите,
и вярата.
В душата ми...
Измолих те
в сърцето
на безкрая,
изписах те
в очите на
сълзите...
За да те има...
Нека ти си края...
И нека си
пороя
и реките
и истината,
и словата ми...
И онзи дъх,
изпълнил
сетивата ми...
И нека тихо е...
Аз цяла съм
когато
в моя стих си...