А ти
не се страхувай от нощта
когато стъпките и
тъй са близки...
Тя рее безгранична самота,
но не е мисъл...
Тя сипе се
в безмерна хлад
но ражда
слънце
през огледалното сърце
на твоя свят
стопен до зрънце.
Не се страхувай,
нека полети
и зазвъни като сълза
с лъчите,
в градините,
където ти...
... където аз
на сън сме скрили
дните си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар