Той е само едно обикновенно до болка момче. Има толкова много забравени несподелености. Има бездна в сърцето, в душата му бързай тече, а очите му два неуморни пороя от нежност са. Той рисува насън. Красотата танцува в ръцете му. Недокоснати вечери, непромълвени, утра... А картинния свят безнадеждно белязва лицето му, като скършени в полет към изгрева тежки витла. И умее сълзите. Малки стъклени перли красиви са. Пренаписват търкулвайки споделения шеметен бяг в две римувани истини. Като него и мен мълчаливи. Като него и мен занемели пред чуждия праг. Той е само едно обикновенно до болка момче. И да скрие умее онези болезнени белези. През които към хората истина бяла тече и в сърцето им мъртво искрица успява да слезе.
Той е нечия някога писана с огън мечта. По дланта им контурите ваят без буквички име. И когато замлъкне в душата им плаха речта, ще осъмнат с очите му, в слово от истински рими.
Няма коментари:
Публикуване на коментар