Винаги настъпва момент,
когато звездите над заспалия град
една по една
тихо угасват.
Ти си им пленник... от всяка една си пленен,
и в така подредения свят
съществуваш невидим,
почти като някаква сянка...
Една от тях може да бъде жена,
друга - форум,
а трета - ами каквото се сетиш.
Безброй са...
а колко е чистото, виждаш ли...
колко е мрака ти
в който само ще бъдеш спасен,
разпознае ли знака ти,
онзи знак, на челото,
за който разказва завета
и за който са писали древните
мъдреци
и спасители...
или просто - поетите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар