Лай на куче извести
пристигането им в квартала.
Босоноги деца разпиляха
праха и листата,
чувах свирки с уста,
а зад някаква сламена бала
неспокойни кобили
зариха с копита земята.
Светна огънно - властно
безлунната, стихнала вечер.
Някой пееше, цепеха грях
кастанети.
Пъстроликия шал на девойка
разкъсан изгасна,
и видях как метал и сърце
в очите и светят...
Смугли пръсти заспаха,
сковани в железни окови,
жаден сън, недопит и нацепен
от срязани страсти
се разля да почерпи оцет
и душите да срови
из килиите в зиндана
на тъмните праведни власти.
А гадателка стара наливаше
огън в очите,
Таро светеха сляпо под
пръстен от крадено злато.
"-Дай пендар, и ще свия
сълзите в гърдите..
После нека замлъкне
в душата ти даже земята..."
Замълчах. И откъснах
последния пукнал се Лотос.
Там, в душата ми ровеха
с пръсти, зарити в боклуци,
даже тя да измие прахта ми
насън, не ратява...
Моят истински дом
е колиба с изгнили улуци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар