8/21/2011

на един Ангел

И толкова е тихо
тихо...
в поредната ми смърт
когато
листенце розово отнася
след името ти
вятъра...
И бод след бод
рисува песен
една покълнала умора...

Отнякъде пристъпи есен.
Където плачем, хората.

Няма коментари:

Публикуване на коментар