Щастлива съм
когато те откривам
по малките следи на дързостта ти -
оставените стъпки в тишината,
разлистените гънки
в голотата ми...
дори в туптенето
под тихия ми пулс
където някой, приютил те, спи...
Щастлива съм,
а ти върви, върви...
Ще те завърне в мен онази музика
с която те гадаеха орисници
в която те терзаеха
завистници
и бдяха те
и сричаха,
ридаеха...
Най - съкровенното остана в мен.
Откраднах го,
тъй както стръкче фикус
прекършен, се събужда за живот
на дъното на бирена бутилка.
И зная,
ще разлисти ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар