Едни и същи постановки се роят,
едни и същи филми се повтарят.
Аз гледам, от спокойния си свят
и лекичко прозорчето затварям
Пиесата навън, от драма, в миг
в комедия позната се превръща.
Познати стонове, и думи... викове
ни преповтарят все едно и също.
Да можеше горещата земя
под слънчевия сплит да си припомни
че в този безнебесен свят, сама
препълва вече пълната си стомна..
с теория и купища лъжи...
Сценария познавам. Без промяна е.
Прозорчето затварям. Не тежи.
И тръгвам към служението.
Нямо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар