Солената розетка на деня
изпълва миговете ми с реалност.
Търкулва се в полите на съня
почти витална...
и нежния пастел от цветове
в които разпознах с очи безкрая му
ефирно разминаване кове
в света на думите.
Не съм...
Не зная, но...
Не чувствам разпилените коси
с уханно лавандулово ридание.
Не ме извира... и не ме роси
по тъничката истина за края ми...
И не разбирам... вещия му знак,
нашепващ в същността ми пеперуди...
Но вдишвам страх...
Отново вдишвам страх.
От спусъка на нежната му лудост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар