Когато празниците закъсняват...
а свещите догарят незапалени
и нещо неизречено остава
по ръбчето на чашите за тост
когато срещу теб пустее стола
и в него се настъпват изоставени
и премълчани реплики забрава.
Когато само мрака ти е гост.
Когато музиката люби вопли.
И дансинга пустее под покривката.
Когато по си беден от бездомник
с кутийката брилянтче във ръка.
Рисуваш с дъх в сърдечните окопи
една комична, бяла Валентинка.
А после и надяваш скъп намордник
за да остане в твоето „сега”.
И нищо че продават ги крилати.
/кога е стрелял вярно твоя ритъм -
от шоколадови стрели съм патила/
А днес раздават лепкави сърца.
Едни такива хлъзгави, богати.
Напудрени. И ти си ги опитвал.
А ние – недоносени примати –
ще хапнем люто, с двете ми деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар