Преминаха на пръсти
през земята
безброй носители на Откровения.
Но бе един
донесъл с Тишината
частичката божествено Внушение.
И няма нужда да го търся там, където се разстила път човешки. В безпътните усои никне нам омая за безгрешие.
И не да гледам към доброто в страх, и да отричам зло до изнемога... а да посмея в земната си прах да любя Бога...
- ... нашепва Тишината своя знак в дареното в безмълвие Внушение...
А аз трептя
в забравения мрак
на границата с тях.
В уединение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар