Когато те обичам
съм сълза
в отронения стон на ледовете
напъпила от топлина
и белота
за да докосна
с тишина сърцето ти...
и цвете съм
когато те обичам...
и светлина събирам
в кадифе
от нежни устни
с които да целуна самотата ти...
и този изболян
прекършен мрак
от тягата си да те пусне...
Няма коментари:
Публикуване на коментар