8/25/2011

обич

Човешката любов е безпокойна,
трепти, очаква, връща се, преражда.
Прилича ми на непокорен воин
затъкнал с пясък тленната си жажда.
Доспехите и светят, като злато
и герба и в безкрайност те зарича.
Но ти ще бъдеш истински, когато
извънчовешки само ме обичаш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар