Припомни ми онези безкрайни,
безцветни поля...
разкажи ми за сенките
в белия миг безпосочен,
там, където
от ирисен дъжд
светлина ни валя,
и когато животът пулсираше
с изгрев оброчен...
И където безкръстно се раждаха
сън и тъга
заболели от толкова, толкова
истинна радост...
Разкажи ми,
защото безкрайната, крива дъга
в този свят
като грапава примка
с погубена младост
пие всяка живителна капка
незнайна вода,
и я връща отровна в сърцето на твоята милост...
Прошепни...
в две сълзи,
прошепни ми онази следа...
и завинаги стихнал
иди си,
с което е минало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар