покой

В ръцете ми извира аромата
на безкрайност...-
Мъгли над езера,
разтварящи сърца за лунна песен,
Навели морно чело
притъмнели небеса... над житни класове,
над златната им, прелъчиста есен...
Зареян полет на сокол,
дарил свободолюбие на гълъб...
Колибри до сърцето на цветче,
тъй - малко, а побрало мили
кръгове
по езерната шир на красотата...
Безкрайност е... извира в аромата
на нежния дъждовен танц...
На бисерите, в гладните зеници...
На пръстчета, докоснали
сълзица...

И тихо... като в Кундалини тайнство...
докосвам с тях челото ти, където
до моята ръка, от топлина,
любов,
покой,
и светлина...
и твоята ръка, на моето чело
покорно свети...