Преглъщам и последната следа.
/Забравена фламенко
одисея./
В очите ми затъкната греда,
в сърцето ми - отминалости
тлеят...
Поеми се разливат,
сричам грях,
пристъпвам в сенките
на дъждовете
с нозе от козове
и устни-топла прах.
В ума ми пръстите ти
светят
светят
светят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар