Не казвайте, че няма светлина за стъпканите полски минзухари.
Покълват стъбълцата в нова вяра, след смъртната природа на съня.
Не казвайте, че тегне слепота над таз земя, унила от умора.
Проглежда - от аортите на хората, и вижда дивната му красота.
Не казвайте, че който носи маска, не ще провиди нови светове.
И без по братски друг да го зове, ще преоткрие истинните краски.
Не казвайте... че тленната им прах за светлите нозе е недостойна.
Ръката му достига всеки воин, за него няма праведност и грях.
Не казвайте, че той е непознат. Напразно ли живее там, където
разлиства истината си сърцето и ражда чародейна благодат...
Не казвайте. Изречените думи са брънки от веригата на мрака.
И светлина лъчиста ще дочака единствен онзи, занемял в бездумие.
Без думи....
ОтговорИзтриванеА всъщност е казано толкова много!
Понякога ги пиша такива...
ОтговорИзтриване:)
не много сполучливи...
Точно тези думи са най-сполучливите ти!
ОтговорИзтриванеА моето "без думи...." е това, че останах без думи за да го коментирам. :)
Благодаря :)
ОтговорИзтриване