8/21/2011

думи

Не казвайте, че няма светлина за стъпканите полски минзухари.
Покълват стъбълцата в нова вяра, след смъртната природа на съня.

Не казвайте, че тегне слепота над таз земя, унила от умора.
Проглежда - от аортите на хората, и вижда дивната му красота.

Не казвайте, че който носи маска, не ще провиди нови светове.
И без по братски друг да го зове, ще преоткрие истинните краски.

Не казвайте... че тленната им прах за светлите нозе е недостойна.
Ръката му достига всеки воин, за него няма праведност и грях.

Не казвайте, че той е непознат. Напразно ли живее там, където
разлиства истината си сърцето и ражда чародейна благодат...

Не казвайте. Изречените думи са брънки от веригата на мрака.
И светлина лъчиста ще дочака единствен онзи, занемял в бездумие.

4 коментара:

  1. Без думи....
    А всъщност е казано толкова много!

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога ги пиша такива...
    :)
    не много сполучливи...

    ОтговорИзтриване
  3. Точно тези думи са най-сполучливите ти!
    А моето "без думи...." е това, че останах без думи за да го коментирам. :)

    ОтговорИзтриване