Поспри за миг сърце,
подгонило копитата на залеза,
поспри до шепота на есенния бриз.
Очите им покълват амаралиси
по скъсаните струни на копнежа.
Изгубени без тихата следа
рисунките са споменна тъга
в контурите на ничия утеха.
Поспри сърце, за миг от вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар