непозната тъга

Събирах с устни
капчиците морски дъх
по края на солена
раковина.
Косите ми разресваха
вълните,
а лунна паяжина
стелеше пътека
към теб, към моята
мечтана татковина.
И нежен нощен спомен
приласкаваше
притихналото от възторг
сърце...
Прегръщаха сълзите
океана,
по - топли, по - желани,
по - изстрадани,
погълнали в сърцата си
тъгата,
извираща в самотните ръце.
Тъга...
Тъга на сол богата.