бижу

Паважа унило ме гледа
почти в полусън
и шепне
на дъждовните капки -
"Сторете и път,
тя боса е, търси
пътека..."
А аз се усмихвам
и тичам навън
да събирам дъжда -
този наниз
от бисерни перли,
и нека,
нека тихо вали,
ще нанижа за нея
бижу от горещи
усмивки...
Поглеждам...
Тя усмихнато вече
лети...
Моята уморена,
но отново
красива надежда...