8/24/2011

Среща с миналото

Стопиха се бавно следите от твоята песен
Разлистиха бели цветя неродените спомени
Ефирно света ми притихна в косите ми есенни,
Щурчето на мислите мои сълзица отрони.

Акрилно покри се душата ми, свита на тъмно.
Сърцето и устните някак си още кървяха...
Момичето в мене напусна мечтите за бъдно -
Измамно красиви, но толкова стъклени бяха...

Настъпваше залез. Звездите искряха гальовно.
Астрални пътеки чертаеха звездни посоки.
Любима поема, поела след вятър любовен
Отнесе парченцето мен, неподвластно на срокове.

Тогава сънувах... крилете ми бяха сломени...
От думите твои. Но нови покълваха в мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар