Обичам тихата ти мъдрост
търпението, тишината...
зареяния поглед нежен
погалил плахо красотата
на необятния всемир...
Безумната стихия в теб
безстрашието от развоя.
Безмълвието на акорда тих
от съзерцанието...и покоя.
И белотата на гласа ти
нашепващ нежните
послания.
И музиката...разпиляла
с любов безумните терзания
в душата ми от стон пропита.
Бъди за мен посока скрита...
Няма коментари:
Публикуване на коментар