Най-нежно ми е
в зимния следобед,
когато две очета се прибират.
Събличам ръкавичките от сняг,
прибирам малките ботушки
до камината,
а някой вече чака до прозореца
чинийка коледен
черешов пай.
Една хартиена снежинка се усмихва.
И времето поспира своя бяг,
за да погледа детските зеници.
Тогава...
и сърцето ми притихва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар