блудница

Добър вечер, момче. Помогни ми. Тежи.
Тези куфари толкова пълни са.
Не, не нося подаръци. Само малко звънче
да разчиства заритите улици.

Плитките? Нямам ги тях. Въжен мост поизвих
над стихиите. Когато заминах.
Стария разруших. Да, ненужно. Да, страх.
Ще ми кажеш ли... как сте вие?

А децата... растат? Колко дълго не съм...
до леглата им... Колко са тихи...
Аз? На изхода бях. На ръба. Там, навън.
В самотата на белите стихове.

Две ръце подържах. Не, не бяха горещи.
Бяха снимка. И устните, също.
Топлинката ли... да, да - запалени свещи.
Ще разкажа. Пусни ме във къщи.

Уморена съм днес. Чаша чай ми налей.
Утре аз ще приготвя обяда.
Не. Мълчи ми се само. И не мога да пея.
Позабравих. И аз съм с огради.

Не оставих писмо. Не оставих следа.
Твоят дом е за другия тайна.
Попътувах без теб. Ето, връщам се, да...
недокосвана, чиста и вярна.