дао

Един поток.
А пълноводието преминава в плиткост, когато трябва да вървиш. Поседнеш ли, е бистър ручей и камъчетата неизброими са наложи ли ти се да прекосиш.
Улавя нишката на мисълта ти по заснежените подскоци на водата и пролетно струи в съня ти, с дъха на вишните, върбите и цветята си.Звънливо те събужда щом засвири на слънчевите си коси зората и шепотно приспива с нежна лира покоя на звездите в сетивата ти... И носи, носи... в мекото течение дори най-бурния ти земен нрав. Когато разпознаеш единение с потока свой, ще бъдеш богоправ.