Притихвам ли...
в следобедния сън
на още недочетената книга,
когато, босонога, за света
танцувам с аромата на игликата,
в зеленото безмълвие навън.
И тихичко,
съвсем като на пръсти
пристъпвам към словата ти,
където
дъхти на мокър мъх
и на липа.
Прочитам се в лазура на небето ти
и пълна с речни пръски
се завръщам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар