бавно износена любов

Неподозирани са тези висини
за мен,
която бавно те износвам.
Посоката ми има
две страни -
една към теб
и друга - плодоносна.
И тясно ти е в моето сърце
/в утробата си няма пъпни върви/,
но още съм с изгубени ръце...
очите ми слепеят...
още мъртви.
Извирам на талази -
в самота.
Дъха ти е далечен... и бездомен,
поел недовървяната следа
към острова на светлите,
към спомена...
А в мен
покълва нежен аромат,
от пулса ти.
На неродена роза.
И с още непосилния ми свят
една надежда
като символ нося.