Искаш ли да ти разкажа за скритото слънце
и кристалния замък на ледените усмивки,
да послушаме заедно тишината
от малката лира зад пълните облаци
и зад самотата им...
Там уловената радост на нимфите
сипе прашец по ресниците на цветята от сън.
Искаш ли да те заведа до градините на смеха...
Имам мънички стъклени сърчица,
някога ги събирах през пепелищата
и прахоляка на своята вяра.
Ела, само в очите ми,
извора в тях води навън.
Ще помълчим...
за изгубените стъпки на дните ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар