тържество

Когато в полунощ засвири валс
тържествения миг на светлината,
зачената с последния каданс,
една тъга ще прекоси земята
и ще покрие бледия ми дъх
с живителния шепот
на словата ти...
покрити с прах, страдание
и дъжд
от диамантена роса
в душата ти...

И в бяла рокля, цялата от цвят
на стъпкани без красота
ухания
ще понеса пределния си свят
към дверите на слепите желания
привързали в сърцето ми реките,
стопили безначалното ми утро...
изваяли от пясък дните ми.

И ще танцувам дълго с тях.
Навътре.

И всяка стъпка ще руши съня ми.
И всеки сън ще бъде
руина
в затихващия спомен
за дъха ми.
Последния.
На влюбена жена.