прах

Една случайна радост прекоси
очите ми и се залута
из небесата сътворени в теб.
И днес
безгласната невзрачност на звука
от тъничките струни на живота ми
докосва утринните пръсчици роса
след полета на отлетяло ято.
Вестта за моята любов
ръми на юг...
Но юнската нега не разпознава
живителната хлад на есента.
И в прах танцуват малките ми мисли,
забравили ме в скрития си смисъл.