Така уютно е в полите на мъглата,
разресват миглите ми капки студ.
Незнайните посоки по земята
осиротели спят.
Танцуват войнства в бялата премяна,
неназовими, и чертаят път
на който скитнически да пристана.
Отвъд света.
И слизам... по мъглите на духа ми
от счупеното слънчево небе.
Две езерни сълзи коват безумие.
Но само две...
Няма коментари:
Публикуване на коментар