Усмихвам се...
защото си до мен
в най-нежните оттенъци на времето,
в онези мигове
новородени,
които съществуват
в измерения,
далечни от пределната ми ос,
безкрайни в същността си
неподвижна...
И в тишината ти
пристъпвам боса.
И тишината ми
е по-различна...
И някак поносима е нощта
когато ме прегръща
вледенена.
С очите ти затоплям си света,
дарили
от елея си
и мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар